17 abr 2006, 22:40

Извор на живот...

  Poesía
1.1K 0 3

Извор на живот...

Те всички са измъчени и клети

покосени от жестоките неволи,

те правят безумни полети

в мрачните и объркани мисли.

 

Хладина е обгърнала сърцата им

оплетени в коварни паежини,

тежка е съдбата им,

от трудните дни са омаяни.

 

За тяхните души има лек

той е там, далеч в безкрайността,

извор, от който отпиват всички,

прераждат се от живата вода.

 

Те правят брод да го достигнат,

преплитат лоши и добри времена,

трудно правилният път откриват,

но щом намерят го, развяват победни знамена.

 

И само от една животворна глътка

се пренасят в един нов свят,

в който всяка малка пъпка

превръща се в красив, пълен с живот цвят.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Амбова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...