17.04.2006 г., 22:40

Извор на живот...

1.1K 0 3

Извор на живот...

Те всички са измъчени и клети

покосени от жестоките неволи,

те правят безумни полети

в мрачните и объркани мисли.

 

Хладина е обгърнала сърцата им

оплетени в коварни паежини,

тежка е съдбата им,

от трудните дни са омаяни.

 

За тяхните души има лек

той е там, далеч в безкрайността,

извор, от който отпиват всички,

прераждат се от живата вода.

 

Те правят брод да го достигнат,

преплитат лоши и добри времена,

трудно правилният път откриват,

но щом намерят го, развяват победни знамена.

 

И само от една животворна глътка

се пренасят в един нов свят,

в който всяка малка пъпка

превръща се в красив, пълен с живот цвят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Амбова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...