12 jun 2008, 10:36

Изворът 

  Poesía » Otra
848 0 24
Пресъхна почвата; не падат дъждовете.
Във пустош се превърна долината.
А изворът, от който пиех с пълни шепи,
не блика вече... Само тишината...

Избягаха ми думите; отидоха далече.
Безмълвието влезе в празната ми къща.
И може би нормално е, защото вече
не искам в минали неща да се завръщам.

Останах сам; потънал във мълчание,
вървя към себе си, без нищо да ми пречи.
В едно се сливат радост и страдание.
А изворът отново ще тече... Все пак е вечен.

© Йордан Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??