Jun 12, 2008, 10:36 AM

Изворът

Poetry » Other

967 0 24

Пресъхна почвата; не падат дъждовете.
Във пустош се превърна долината.
А изворът, от който пиех с пълни шепи,
не блика вече... Само тишината...

Избягаха ми думите; отидоха далече.
Безмълвието влезе в празната ми къща.
И може би нормално е, защото вече
не искам в минали неща да се завръщам.

Останах сам; потънал във мълчание,
вървя към себе си, без нищо да ми пречи.
В едно се сливат радост и страдание.
А изворът отново ще тече... Все пак е вечен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Ена (Елена Гоцева)

Ей, Йордан!
Страхотен си бил!!!
А това направо ме заби, супер яко е -

Останах сам; потънал във мълчание,
вървя към себе си, без нищо да ми пречи.
В едно се сливат радост и страдание.
А изворът отново ще тече... Все пак е вечен.

Браво!
БРАВО!!!
Благодаря ти!

2008-06-18T08:14:33+03:00
Napolitano (Валентин Желязков)

Където е текло, пак ще тече... Поздрав!

2008-06-15T01:11:04+03:00
джуди (Гинка Любенова Косева)

Дани, поздравления.Прекрасно е.

2008-06-14T19:04:14+03:00
тюркоаз (Мариола Томова)

И моите поздравления Йордан - чудесни усещания остават!!!
(не трябва ли да оправиш безвълвието)

2008-06-14T17:09:55+03:00
red_rosse (Цвети Пеева)

Поздрав!

2008-06-13T08:20:37+03:00