Пресъхна почвата; не падат дъждовете.
Във пустош се превърна долината.
А изворът, от който пиех с пълни шепи,
не блика вече... Само тишината...
Избягаха ми думите; отидоха далече.
Безмълвието влезе в празната ми къща.
И може би нормално е, защото вече
не искам в минали неща да се завръщам.
Останах сам; потънал във мълчание,
вървя към себе си, без нищо да ми пречи.
В едно се сливат радост и страдание.
А изворът отново ще тече... Все пак е вечен.