Пресъхна почвата; не падат дъждовете. Във пустош се превърна долината. А изворът, от който пиех с пълни шепи, не блика вече... Само тишината...
Избягаха ми думите; отидоха далече. Безмълвието влезе в празната ми къща. И може би нормално е, защото вече не искам в минали неща да се завръщам.
Останах сам; потънал във мълчание, вървя към себе си, без нищо да ми пречи. В едно се сливат радост и страдание. А изворът отново ще тече... Все пак е вечен.
Ей, Йордан!
Страхотен си бил!!!
А това направо ме заби, супер яко е -
Останах сам; потънал във мълчание,
вървя към себе си, без нищо да ми пречи.
В едно се сливат радост и страдание.
А изворът отново ще тече... Все пак е вечен.
Аз съм извор, който блика
от прохладата на мрака.
...
Губи се полека-лека
моята вода прозрачна.
Затова от памтивека
аз от силна жажда плача. (Мари Ноел)
* * *
Поздрави за чудесния стих!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Страхотен си бил!!!
А това направо ме заби, супер яко е -
Останах сам; потънал във мълчание,
вървя към себе си, без нищо да ми пречи.
В едно се сливат радост и страдание.
А изворът отново ще тече... Все пак е вечен.
Браво!
БРАВО!!!
Благодаря ти!