С пресъхнали устни,
моли за капчица вода,
безсилна е, без власт,
крещяща в самотата с уморен, жаден глас.
Заравя лицето си,
с полуизгорени очи,
нима ще може да вижда
с кристален поглед под черната земя,
нима там ще намери милостиви лъчи?
Никаква душа няма,
няма на кой да изкрещи своята изгаряща мъка,
протяга ръце с надежди от жар, ...