27 jun 2014, 20:43

Извън приказката

  Poesía
763 0 0

Извън приказката

 

Очите ми са кафяви... и те обичам

с постоянството на предан войник,

който се е въоръжил до зъби

и влюбено дерзае идеала до смърт...

Въпреки че  си горски човек,

поискал да бъде 

хитър ловец – уж все  зает

да обстрелва мишени

на измъчената си фантазия...

играеш на фавн, обсебен 

от дива гонитба да скита

из леса на мечтите (такъв не открих

по картите на Леонардо, по книгите);

Не искаш огнището на ръцете ми,

тайната, заключена в лоното

на моето женско сърце,

не ги искаш, защото си вятъра...

Дори и топлата вечер, която къкри

и гъделичка ноздрите на Михаил,

не те привлича. Тя изстива...По дяволите

отиват храните, чувствата, роклите ми,

високите токчета, които бодат

желания  – като трънки и трепетлики

в парка на краля – непобедил...

Моят висок до небето свят 

ти е чужд – ти си толкова малък

в себе си без изпъденото момиче,

че не виждаш слънцето колко е ярко...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Златина Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....