27 июн. 2014 г., 20:43

Извън приказката

772 0 0

Извън приказката

 

Очите ми са кафяви... и те обичам

с постоянството на предан войник,

който се е въоръжил до зъби

и влюбено дерзае идеала до смърт...

Въпреки че  си горски човек,

поискал да бъде 

хитър ловец – уж все  зает

да обстрелва мишени

на измъчената си фантазия...

играеш на фавн, обсебен 

от дива гонитба да скита

из леса на мечтите (такъв не открих

по картите на Леонардо, по книгите);

Не искаш огнището на ръцете ми,

тайната, заключена в лоното

на моето женско сърце,

не ги искаш, защото си вятъра...

Дори и топлата вечер, която къкри

и гъделичка ноздрите на Михаил,

не те привлича. Тя изстива...По дяволите

отиват храните, чувствата, роклите ми,

високите токчета, които бодат

желания  – като трънки и трепетлики

в парка на краля – непобедил...

Моят висок до небето свят 

ти е чужд – ти си толкова малък

в себе си без изпъденото момиче,

че не виждаш слънцето колко е ярко...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Златина Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...