Извънземен

11 jul 2014, 20:25

Poesía

501 0 6

Ръката ми със седем пръста

притиска болка в дясното сърце.

Не искам да умирам непотърсен,

без синьо слънце тук, под чуждото небе!

Копнея в бягащите гъби

да се протягам с трите си очи.

С усилие потискам воя скръбен -

у мен, с години вече, въздухът горчи.

Топя се цял на гладни капки,

по плоски храсти, в своя бавен сън -

неискан, димен, до венци нахапан...

И за какво? За нечие изящно "Бръм!"...

Да можех да не се търкалям,

да ходя, както мога го насън,

и гръдната ти кост да ме погали,

където името ти драсках с объл трън...

В дома си да се върна дето

звънят на пясък стъклени стени,

а сини грудки цъкат стара песен

за вирус в декомпресия с обратен спин...

Една ръка със седем пръста,

и две сърца... Не съм за този свят!

Сълза от третото око откъсвам -

разбрах...Родините неистово болят.

Радост Даскалова

El Autor ha prohibido la votación.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.