11.07.2014 г., 20:25 ч.

Извънземен 

  Поезия
577 0 6
Ръката ми със седем пръста
притиска болка в дясното сърце.
Не искам да умирам непотърсен,
без синьо слънце тук, под чуждото небе!
Копнея в бягащите гъби
да се протягам с трите си очи.
С усилие потискам воя скръбен -
у мен, с години вече, въздухът горчи.
Топя се цял на гладни капки,
по плоски храсти, в своя бавен сън -
неискан, димен, до венци нахапан...
И за какво? За нечие изящно "Бръм!"... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радост Даскалова Всички права запазени

Предложения
  • И тази нощ осъмна на паважа невръстен просяк, сред мъгла и киша. Разтърка сънено очите влажни, сълзи...
  • Когато пак се преродя, ще бъде всичко по-различно! Дали ще има и следа от моята сегашна личност? Жив...
  • Душата ми се скита полугола, посипана със цвят от мандарина, загледана далече в хоризонта - върви и ...

Още произведения »