Ръката ми със седем пръста
притиска болка в дясното сърце.
Не искам да умирам непотърсен,
без синьо слънце тук, под чуждото небе!
Копнея в бягащите гъби
да се протягам с трите си очи.
С усилие потискам воя скръбен -
у мен, с години вече, въздухът горчи.
Топя се цял на гладни капки,
по плоски храсти, в своя бавен сън -
неискан, димен, до венци нахапан...
И за какво? За нечие изящно "Бръм!"... ...