18 feb 2024, 6:56

Жив

  Poesía » Otra
845 0 1

Ж И В

                            В четири стени Живота ме зазида!
                                                Д. Дамянов


Хора, нима е нужно 
        да дойде чума, мор, 
за да видим, че в Космоса 
            сме ний прашинка?!
Земята се бунтува 
        и помним ли Гомор, 
че слепи сте за тази 
            дъхава латинка…?!
Угоени, от нашата 
            мъка преяли – 
не знаете, как 
            в джунглата се оцелява?!
От дива ярост и злоба, 
        чувства преляли – 
изригват и Везувий 
            залива със лава 
вашето кърваво злато, 
                дето сте крали!!!
Но, Слънце е… и то 
            с топлина ни дарява!
Грандета, обрекли ни 
            на колабиране, 
не зазиждайте с алчност 
                душите ни в болка, 
че нищо не губим – 
                    остава умиране…!!!


03.04.2020 г.
Стоян Койчев-Шани 
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стоян Койчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...