Ж И В

                            В четири стени Живота ме зазида!
                                                Д. Дамянов

Хора, нима е нужно 
        да дойде чума, мор, 
за да видим, че в Космоса 
            сме ний прашинка?!
Земята се бунтува 
        и помним ли Гомор, 
че слепи сте за тази 
            дъхава латинка…?!
Угоени, от нашата 
            мъка преяли – 
не знаете, как 
            в джунглата се оцелява?!
От дива ярост и злоба, 
        чувства преляли – 
изригват и Везувий 
            залива със лава 
вашето кърваво злато, 
                дето сте крали!!!
Но, Слънце е… и то 
            с топлина ни дарява!
Грандета, обрекли ни 
            на колабиране, 
не зазиждайте с алчност 
                душите ни в болка, 
че нищо не губим – 
                    остава умиране…!!!

03.04.2020 г.
Стоян Койчев-Шани