25 ene 2009, 22:48

ж ж ж 

  Poesía
446 0 3

           *     *     *

 

 

Остана стръв на гладните вълни,

от света забравената струна.

Погалена от вятъра – звъни,

като щурец във пясъчната дюна.

 

 

И времето с ръжда ще я покрие.

Ще търси ласките на юли.

Гнездо от нея чайките ще свият.

 

… Вълните бързат към брега,

                                звъна и чули.

 

© Мимо Николов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??