26 nov 2006, 15:50

Жадна ...*

  Poesía
978 0 5
Заключи ме в твоето съзнание,
опияни ме с елексира на твоята любов.
Няма да се налага покаяние,
ако с теб посрещна денят нов...

Изхвърли ключа за моето сърце
надалеч от всички и от всичко.
Запази в мен ината на дете
и със сърцето твое ме обичай...

Нежната ми кожа с устни ти изпивай,
гали косата ми с пръсти бавно.
По гърба ми името си напиши,
целувай дланите ми жадно...

Изкъпи ме в капки от твоят аромат,
позволи ми да дишам въздух бездиханна.
Остави отворена вратата на твоя свят,
аз за устните ти съм толкова жадна...

(Обвий длани в моето сърце,
забоди нокти в кожата ми бяла.
Пусни ме чак когато живота в мен умре,
чак тогава и нашата Любов ще бъде остаряла...)

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Матеева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...