Дочакахме някак мартенското време…
Е, често подлъгва, но какво пък,
жадува душата…
да види как невинно напъпват
на припек игликите пъстри,
върбите дългокоси в реката
и на тревата
наболите стръкове.
Жадува душата…
да види в резедавата пролет
как слънцето гали
на елѝте високите стволове, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse