Жадува душата
Дочакахме някак мартенското време…
Е, често подлъгва, но какво пък,
жадува душата…
да види как невинно напъпват
на припек игликите пъстри,
върбите дългокоси в реката
и на тревата
наболите стръкове.
Жадува душата…
да види в резедавата пролет
как слънцето гали
на елѝте високите стволове,
как светлината пробягва алена
гръбнака им чак до върха.
Как пъпли върху̀ им бръшлянът
и разнася ароматната влага
на топлата пръст…
Жадува душата…
да дочака мечтите замръзнали
като ручей събуден да бликнат,
а от тихия ромон - магия за сбъдване,
те с нови филизи да никнат.
И както ветрецът разпръсква
пух от глухарче – ангели с нежни крила,
така в душата пролетта да възкръсва
и на двадесет, и на сто и една!
© Даниела Виткова All rights reserved.
