Жадувам за теб и бавно умирам,
всяка секунда безкрайно боли,
тя ме разделя от срещата с тебе,
тя ме убива дори.

Не е сън тази участ нещастна,
тя е истина толкова зла,
тя ме прави човека подвластен
на жестоката тъжна съдба.

Към звездите сълзи пропиляни,
към морето в солени вълни
са отправени вопли от рани
на разбитите мои мечти.

Аз те чакам на брега на живота,
на безкрайното синьо море,
пресолено от толкова сълзи
с огорчено от мъка сърце.

Не е сън тази участ нещастна
и никой не ще ме събуди,
тя наистина е толкова страшна,
че даже не вярвам и в чудо.

Нека свърши тази мъка тягостна
и сърцето да спре, да умра -
то изпило е чаша отровна,
но въкръсва за теб и пулсира.