Sep 30, 2005, 6:42 PM

Жадувам 

  Poetry
1116 0 1
Жадувам за теб и бавно умирам,
всяка секунда безкрайно боли,
тя ме разделя от срещата с тебе,
тя ме убива дори.
Не е сън тази участ нещастна,
тя е истина толкова зла,
тя ме прави човека подвластен
на жестоката тъжна съдба.
Към звездите сълзи пропиляни,
към морето в солени вълни
са отправени вопли от рани
на разбитите мои мечти. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Добромира Николова All rights reserved.

Random works
: ??:??