11 feb 2009, 18:00

Жадувам 

  Poesía » De amor
650 0 7

С молитвен шепот във сърцето

жадувам аз единствен миг,

през който ненадейно да се случи

най-светлата, най-бялата любов.

Да бъде пролет пъстроока,

лъчиста обич... и звън във синева,

да бъде вятър, луднал във косите,

когато слънчев лъч погали ги едва.

Да бъде нежност на кокиче

 и ромона на изворна вода,

да бъде птича песен и  дъждеца,

докосващи съдбовно моята душа.

© Здравка Бонева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??