Feb 11, 2009, 6:00 PM

Жадувам

  Poetry » Love
807 0 7

С молитвен шепот във сърцето

жадувам аз единствен миг,

през който ненадейно да се случи

най-светлата, най-бялата любов.

Да бъде пролет пъстроока,

лъчиста обич... и звън във синева,

да бъде вятър, луднал във косите,

когато слънчев лъч погали ги едва.

Да бъде нежност на кокиче

 и ромона на изворна вода,

да бъде птича песен и  дъждеца,

докосващи съдбовно моята душа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Здравка Бонева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...