4 dic 2010, 23:46

Жадуван Миг

825 0 3

Ж а д у в а н М и г

 

Погледите ни се сляха.

О, колко жадувам миг!

Сърцата затуптяха...

Ще заглуша сърдечния си вик!

 

Да бе постоял още малко

с мекия поглед по мен,

но не бе дълго - жалко!

Искам те в мене... потопен!

 

 

'2004 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© З. Райкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря на всички за усилието , което сте направили да пуснете коментар , всеки един такъв е добре дошъл , но е по-добре , когато е и обмислен . Стихчето е простичко,кратичко,но и не е обгърнато с никакви криле(нито и авторката му !). Никой не се ражда поет,нито се е родил с познание за нещата,за които пише . Всеки се учи , докъто е жив ! И дори и най-силните поети са имали по нещо не толкова възвишено,но не са му давали гласност.Аз го правя,не виждам нищо лошо и не претендирам за нищо.Просто си пиша и понякога пускам тук.

    А Andromaha (Белла) Имаш ли идея колко по-ограничени мисления съществуват ? Да не би да си на някой красив остров в изгнание? И все пак през 2004-та не съм била на 31 , или може би не мога да смятам ...
    И ... не виждам нищо ограничено , все пак.Може би те провокира думата "потопен" ? Не е съвместима с разбиранията ти ли ? Хората за това са различни , за да можеш да се оцениш на базата на някой друг , ха ! Може би и това е твърде ограничено мнение , кой знае.

    poisonivi81 (Идваща ) Благодаря за искрения коментар , той определено е добре обмислен и чистосърдечен !

    Извинете , че само похвалните могат да публикуват тук !
  • Има емоция, но... с Белла.
  • Никой не се ражда поет,това е химера..Но всеки може да бъде,стига обществото да не пререже крилете му!Успех на автора!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....