4.12.2010 г., 23:46

Жадуван Миг

824 0 3

Ж а д у в а н М и г

 

Погледите ни се сляха.

О, колко жадувам миг!

Сърцата затуптяха...

Ще заглуша сърдечния си вик!

 

Да бе постоял още малко

с мекия поглед по мен,

но не бе дълго - жалко!

Искам те в мене... потопен!

 

 

'2004 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© З. Райкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря на всички за усилието , което сте направили да пуснете коментар , всеки един такъв е добре дошъл , но е по-добре , когато е и обмислен . Стихчето е простичко,кратичко,но и не е обгърнато с никакви криле(нито и авторката му !). Никой не се ражда поет,нито се е родил с познание за нещата,за които пише . Всеки се учи , докъто е жив ! И дори и най-силните поети са имали по нещо не толкова възвишено,но не са му давали гласност.Аз го правя,не виждам нищо лошо и не претендирам за нищо.Просто си пиша и понякога пускам тук.

    А Andromaha (Белла) Имаш ли идея колко по-ограничени мисления съществуват ? Да не би да си на някой красив остров в изгнание? И все пак през 2004-та не съм била на 31 , или може би не мога да смятам ...
    И ... не виждам нищо ограничено , все пак.Може би те провокира думата "потопен" ? Не е съвместима с разбиранията ти ли ? Хората за това са различни , за да можеш да се оцениш на базата на някой друг , ха ! Може би и това е твърде ограничено мнение , кой знае.

    poisonivi81 (Идваща ) Благодаря за искрения коментар , той определено е добре обмислен и чистосърдечен !

    Извинете , че само похвалните могат да публикуват тук !
  • Има емоция, но... с Белла.
  • Никой не се ражда поет,това е химера..Но всеки може да бъде,стига обществото да не пререже крилете му!Успех на автора!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...