7 may 2019, 18:49

Жажда

Poesía » De amor

491 0 0

А колко мъничко ми трябва,
отдавна не мечтая за дворци...
Споделено, шепнещо мълчание,
тишината нас да покори.

Докосване изпълнено със нежност,
тишината в твоите очи,
съблечени, умиращи надежди,
разкъсващи душите ни сами!

Души- самотници, облечени в тяло!
И сънища изпълнени със плам!
Копнеещо, жадуващо мълчание...
И ти вода в пустиня, истинска вода!

06.05.2019
Диана Димитрова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0