А колко мъничко ми трябва,
отдавна не мечтая за дворци...
Споделено, шепнещо мълчание,
тишината нас да покори.
Докосване изпълнено със нежност,
тишината в твоите очи,
съблечени, умиращи надежди,
разкъсващи душите ни сами!
Души- самотници, облечени в тяло!
И сънища изпълнени със плам!
Копнеещо, жадуващо мълчание...
И ти вода в пустиня, истинска вода! ...