7 мая 2019 г., 18:49

Жажда

Поэзия » Любовная

488 0 0

А колко мъничко ми трябва,
отдавна не мечтая за дворци...
Споделено, шепнещо мълчание,
тишината нас да покори.

Докосване изпълнено със нежност,
тишината в твоите очи,
съблечени, умиращи надежди,
разкъсващи душите ни сами!

Души- самотници, облечени в тяло!
И сънища изпълнени със плам!
Копнеещо, жадуващо мълчание...
И ти вода в пустиня, истинска вода!

06.05.2019
Диана Димитрова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0