7 мая 2019 г., 18:49

Жажда

Поэзия » Любовная

492 0 0

А колко мъничко ми трябва,
отдавна не мечтая за дворци...
Споделено, шепнещо мълчание,
тишината нас да покори.

Докосване изпълнено със нежност,
тишината в твоите очи,
съблечени, умиращи надежди,
разкъсващи душите ни сами!

Души- самотници, облечени в тяло!
И сънища изпълнени със плам!
Копнеещо, жадуващо мълчание...
И ти вода в пустиня, истинска вода!

06.05.2019
Диана Димитрова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0