24 ago 2008, 13:19

Жажда

Poesía

1.1K 0 2

Поглежда през прозореца в нощта,

навънка мрак и тъмнина,

навежда тя глава, а в душата

болка и тъга.

Когато птичето запее, когато слънцето

изгрее -

едно момиче, жадно то милее пак да се

усмихва и отново да живее.

В очите грейва блясък, в душата пламва

пламък.

Защо съдбата си играе, защо проклина и

терзае?

Едно момиче вечно да копнее, да търси и

милее...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

mariniki (Магдалена Костадинова)

красива си...

2008-09-20T21:33:56+03:00
Dark_Island (Таня Георгиева)

Хареса ми - поздравче!!!

2008-08-24T14:52:56+03:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0