Жажда
Поглежда през прозореца в нощта,
навънка мрак и тъмнина,
навежда тя глава, а в душата
болка и тъга.
Когато птичето запее, когато слънцето
изгрее -
едно момиче, жадно то милее пак да се
усмихва и отново да живее.
В очите грейва блясък, в душата пламва
пламък.
Защо съдбата си играе, защо проклина и
терзае?
Едно момиче вечно да копнее, да търси и
милее...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дияна Дамянова Всички права запазени
