Поглежда през прозореца в нощта,
навънка мрак и тъмнина,
навежда тя глава, а в душата
болка и тъга.
Когато птичето запее, когато слънцето
изгрее -
едно момиче, жадно то милее пак да се
усмихва и отново да живее.
В очите грейва блясък, в душата пламва
пламък.
Защо съдбата си играе, защо проклина и
терзае?
Едно момиче вечно да копнее, да търси и
милее...
© Дияна Дамянова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
