Жажда

           Като варварин див ти ограбвах тялото,

           после разгадавах тайната ти на очите;

           като избягал затворник ти целувах гръдта,

           но и сега ме измъчва жаждата на върбите.

          Отново чувам писък на любяща птица,

          пия от кръвта на убития елен;

          обезумялата кошута му ближе трупа

          и закръжава лешоядът на дните край мен.

         С планина от желания на гърба си те търся,

         рухнало е отгоре ми сякаш и небето;

         вървя и се препъвам по ослепелите пътища,

         а заблудата, че си жива, ми движи сърцето...