Жажда
Като варварин див ти ограбвах тялото,
после разгадавах тайната ти на очите;
като избягал затворник ти целувах гръдта,
но и сега ме измъчва жаждата на върбите.
Отново чувам писък на любяща птица,
пия от кръвта на убития елен;
обезумялата кошута му ближе трупа
и закръжава лешоядът на дните край мен.
С планина от желания на гърба си те търся,
рухнало е отгоре ми сякаш и небето;
вървя и се препъвам по ослепелите пътища, ...