Една душа за обич закопняла!
Сърце обречено да е само!
Една душа за ласки зажадняла!
Един въпрос без отговор – защо?
Обичах истински! Обичах страстно,
тъй както може само влюбен мъж!
Не знаех, че е толкова опасно,
и любовта е като летен дъжд!
За кратък миг се спуска от небето,
и след това престава да вали!
А слънцето високо на небето
След този дъжд по-силно ще блести!
А аз съм сам, изгубен в тишината
На нощ изпълнена с греховен смях!
Загадъчно усмихва се луната
И пръска по земята звезден прах!
Щастлива нощ за влюбени! Желана!
Женски устни със малинов дъх!
И въздишка като морска пяна!
Изкатерен, завоюван връх!
Нощ родила хиляди надежди
за целувки, страст и за любов!
Нощ прикрила хиляди копнежи,
за които аз не съм готов!
Тя се скри! Потъна в тъмнината
като спомен тъжен и красив!
А за обич жадна е душата!
Само миг, но с нея бях щастлив!
© Георги Иванов Todos los derechos reservados