Жажда за самота

Poesía » De amor

599 0 1

Каквото беше - вече свърши. Толкова...

Ти тръгваш - там. А аз оставам - тук.

Съдбата те е свързала със друг.

А мене ме е свързала със болката.

Която ще ми бъде и невеста,

и врачка, и изгора, и сестра.

А ти изчезваш - блясък на искра

в една недопразнувана фиеста.

И сам ще допразнувам... Сам - сред вещите,

останали от теб. От любовта...

Сред вазите със сухите цветя

и тихите стенания на свещите.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0