Жажда за самота

Poesía » De amor

600 0 1

Каквото беше - вече свърши. Толкова...

Ти тръгваш - там. А аз оставам - тук.

Съдбата те е свързала със друг.

А мене ме е свързала със болката.

Която ще ми бъде и невеста,

и врачка, и изгора, и сестра.

А ти изчезваш - блясък на искра

в една недопразнувана фиеста.

И сам ще допразнувам... Сам - сред вещите,

останали от теб. От любовта...

Сред вазите със сухите цветя

и тихите стенания на свещите.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0