Каквото беше - вече свърши. Толкова...
Ти тръгваш - там. А аз оставам - тук.
Съдбата те е свързала със друг.
А мене ме е свързала със болката.
Която ще ми бъде и невеста,
и врачка, и изгора, и сестра.
А ти изчезваш - блясък на искра
в една недопразнувана фиеста.
И сам ще допразнувам... Сам - сред вещите,
останали от теб. От любовта...
Сред вазите със сухите цветя
и тихите стенания на свещите.
© Чавдар Тепешанов All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
