Жал ми е за теб
Жал ми е за теб и същността ти
мене да осмиваш, тебе да не виждаш,
даже и да имаш всичките с евраци
мене и да искаш, няма да ме видиш.
Жал ми е за жалкото ти его и характер,
мислиш си, че можеш всекиго да купиш със парфе,
в грешка си, не се продавам, дори и за палати,
аз си имам всичко, нямам нужда от твоето присъствие.
Жал ми е да гледам, как опитваш да се слагаш
на всеки нов, на всеки мъж, на всеки палав,
мислиш си, че имаш право да ги притежаваш,
вярно е, но после губиш себе си да знаеш.
Жал ми е като те гледам по адреси,
търсиш нещо във всички – нищо не намираш,
може би чрез тях пък себе си откриваш
от същността си, не винаги успяваш да се скриеш.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Калоян Тодоров Todos los derechos reservados
