Жал ми е за теб
Жал ми е за теб и същността ти
мене да осмиваш, тебе да не виждаш,
даже и да имаш всичките с евраци
мене и да искаш, няма да ме видиш.
Жал ми е за жалкото ти его и характер,
мислиш си, че можеш всекиго да купиш със парфе,
в грешка си, не се продавам, дори и за палати,
аз си имам всичко, нямам нужда от твоето присъствие.
Жал ми е да гледам, как опитваш да се слагаш
на всеки нов, на всеки мъж, на всеки палав,
мислиш си, че имаш право да ги притежаваш,
вярно е, но после губиш себе си да знаеш.
Жал ми е като те гледам по адреси,
търсиш нещо във всички – нищо не намираш,
може би чрез тях пък себе си откриваш
от същността си, не винаги успяваш да се скриеш.
© Борислав тодоров Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Тази жена от този стих няма да може да се преоткрие,след като търси своето място в сърцата на всички мъже, и даже прави интрижки достойни за някой треторазреден филм.Тя е всичко това, което един мъж мрази в една жена, а именно полигамността и ежедневното самопредлагане на всички.
-
Кронос, пак поднасяш силен стих! Човек не може да избяга от себе си. Дано и лирическата най-сетне да открие себе си и да спре да прелита от цвят на цвят
Поздрави! -
Всеки има право да изразява мнение Виолета. Това че тя мисли по-различно, може би ни е от полза, защото в спора и диалога, се ражда някакъв консенсус, а иначе ако всички мислим еднакво и целите ни ще са по-малки и животът ни ще е по-скучен.
-
Не смея да коментирам, да не вземе някоя пак да каже, че те заблуждаваме. Само тихомълком ще го харесам.
-
Кой каквото търси-намира или пък се заблуждава, че намира... Поздрав, хареса ми!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Освен това е твърде излишно някой да се занимава с някого/нещо, което му носи само отрицателни емоции, освен ако това не е станало рутина и не го осъзнава, че това. Още по-малко трябва да се съжалява. Разумно е просто да се отминава. Аз не бих си изхабила думите за такова нещо.