30.03.2017 г., 23:25

Жал ми е за теб

552 0 6

Жал ми е за теб и същността ти

мене да осмиваш, тебе да не виждаш,

даже и да имаш всичките с евраци

мене и да искаш, няма да ме видиш.

 

Жал ми е за жалкото ти его и характер,

мислиш си, че можеш всекиго да купиш със парфе,

в грешка си, не се продавам, дори и за палати,

аз си имам всичко, нямам нужда от твоето присъствие.

 

Жал ми е да гледам, как опитваш да се слагаш

на всеки нов, на всеки мъж, на всеки палав,

мислиш си, че имаш право да ги притежаваш,

вярно е, но после губиш себе си да знаеш.

 

Жал ми е като те гледам по адреси,

търсиш нещо във всички – нищо не намираш,

може би чрез тях пък себе си откриваш

от същността си, не винаги успяваш да се скриеш.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калоян Тодоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • С риск да си навлека негатив, ще кажа, че това по скоро е някакво обръщение за писмо или разговор.
    Освен това е твърде излишно някой да се занимава с някого/нещо, което му носи само отрицателни емоции, освен ако това не е станало рутина и не го осъзнава, че това. Още по-малко трябва да се съжалява. Разумно е просто да се отминава. Аз не бих си изхабила думите за такова нещо.
  • Тази жена от този стих няма да може да се преоткрие,след като търси своето място в сърцата на всички мъже, и даже прави интрижки достойни за някой треторазреден филм.Тя е всичко това, което един мъж мрази в една жена, а именно полигамността и ежедневното самопредлагане на всички.
  • Кронос, пак поднасяш силен стих! Човек не може да избяга от себе си. Дано и лирическата най-сетне да открие себе си и да спре да прелита от цвят на цвят Поздрави!
  • Всеки има право да изразява мнение Виолета. Това че тя мисли по-различно, може би ни е от полза, защото в спора и диалога, се ражда някакъв консенсус, а иначе ако всички мислим еднакво и целите ни ще са по-малки и животът ни ще е по-скучен.
  • Не смея да коментирам, да не вземе някоя пак да каже, че те заблуждаваме. Само тихомълком ще го харесам.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...