23 oct 2007, 9:11

Жалка!!

  Poesía
850 0 0
С погледа си празен
гледаш в огледалото напред
и отново образът омразен
вторачил се е нагло в теб.
Но все не искаш да съзреш
колко станала си жалка,
отричаш, че душата
в тебе става все по-малка.
Престани да гледаш там -
от човека в теб
останал не е и грам!
Тези грозни две очи
сега навътре обърни
и в себе си дълбоко погледни.
Но внимавай!
Защото много други ослепяха,
когато истински във теб прозряха!...





¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна Адамова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...