7 ago 2007, 22:03

Жалка

  Poesía
775 0 1

Преди, щом ме видеше, гледаше само мен,
а сега с поглед ме пренебрегваш,
с онзи поглед убийствен, студен
и сега аз се чувствам така непотребна...


Една като всички останали момичета,
които си добавил в "черния списък"
от онези, които те привличаха,
но с течение на времето са ти писнали.


Това ли бях аз? Една като всички?
Ненужна, непотребна играчка?
Поне мъничко не ти ли липсвах?
Аз никога ли нищо не значех?


Затова ли сега се присмиваш
с досада на мойте сълзи?
Затова ли нарочно ме убиваш?
Жалка ли изглеждам през твойте очи?


~ * ~ * ~ * ~ * ~ * ~ * ~ * ~ * ~ * ~


Жалка, защото те обичах?!
Защото още с тази обич горя?!
Защото бях готова на всичко?!
Защото ти подарих любовта?!


Жалка ли съм, защото се боря?!
Защото дори и с наранено сърце,
падаща, се изправям и тръгвам нагоре
по безкрайния път подир теб?!


Жалка ли съм, защото ти дадох
най-красивите неща на света?!
Защото всичко свое предадох,
само за да ти угодя?!


Жалка ли съм задето не мога
да се откажа от тази любов?!
Защото на теб се продадох отново
и през сълзи изплаках нов зов?!


Какъв зов ли?! За помощ!
За помощ от теб - погледни...
Разбери... че без тебе не мога...
... и после пак при нея върви...


На Стоян - 22/06/07

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петето Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Съкровена изповед, излизаща направо от душата!!!
    Мила моя, очевАдно е, че ТОЙ не заслужава и ред да напишеш за него....!
    Не скърби - очаква те Голямата Любов!!!
    Усмивка!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...