7 авг. 2007 г., 22:03

Жалка 

  Поэзия
598 0 1

Преди, щом ме видеше, гледаше само мен,
а сега с поглед ме пренебрегваш,
с онзи поглед убийствен, студен
и сега аз се чувствам така непотребна...


Една като всички останали момичета,
които си добавил в "черния списък"
от онези, които те привличаха,
но с течение на времето са ти писнали.


Това ли бях аз? Една като всички?
Ненужна, непотребна играчка?
Поне мъничко не ти ли липсвах?
Аз никога ли нищо не значех?


Затова ли сега се присмиваш
с досада на мойте сълзи?
Затова ли нарочно ме убиваш?
Жалка ли изглеждам през твойте очи?


~ * ~ * ~ * ~ * ~ * ~ * ~ * ~ * ~ * ~


Жалка, защото те обичах?!
Защото още с тази обич горя?!
Защото бях готова на всичко?!
Защото ти подарих любовта?!


Жалка ли съм, защото се боря?!
Защото дори и с наранено сърце,
падаща, се изправям и тръгвам нагоре
по безкрайния път подир теб?!


Жалка ли съм, защото ти дадох
най-красивите неща на света?!
Защото всичко свое предадох,
само за да ти угодя?!


Жалка ли съм задето не мога
да се откажа от тази любов?!
Защото на теб се продадох отново
и през сълзи изплаках нов зов?!


Какъв зов ли?! За помощ!
За помощ от теб - погледни...
Разбери... че без тебе не мога...
... и после пак при нея върви...


На Стоян - 22/06/07

© Петето Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Съкровена изповед, излизаща направо от душата!!!
    Мила моя, очевАдно е, че ТОЙ не заслужава и ред да напишеш за него....!
    Не скърби - очаква те Голямата Любов!!!
    Усмивка!
Предложения
: ??:??