7.08.2007 г., 22:03

Жалка

764 0 1

Преди, щом ме видеше, гледаше само мен,
а сега с поглед ме пренебрегваш,
с онзи поглед убийствен, студен
и сега аз се чувствам така непотребна...


Една като всички останали момичета,
които си добавил в "черния списък"
от онези, които те привличаха,
но с течение на времето са ти писнали.


Това ли бях аз? Една като всички?
Ненужна, непотребна играчка?
Поне мъничко не ти ли липсвах?
Аз никога ли нищо не значех?


Затова ли сега се присмиваш
с досада на мойте сълзи?
Затова ли нарочно ме убиваш?
Жалка ли изглеждам през твойте очи?


~ * ~ * ~ * ~ * ~ * ~ * ~ * ~ * ~ * ~


Жалка, защото те обичах?!
Защото още с тази обич горя?!
Защото бях готова на всичко?!
Защото ти подарих любовта?!


Жалка ли съм, защото се боря?!
Защото дори и с наранено сърце,
падаща, се изправям и тръгвам нагоре
по безкрайния път подир теб?!


Жалка ли съм, защото ти дадох
най-красивите неща на света?!
Защото всичко свое предадох,
само за да ти угодя?!


Жалка ли съм задето не мога
да се откажа от тази любов?!
Защото на теб се продадох отново
и през сълзи изплаках нов зов?!


Какъв зов ли?! За помощ!
За помощ от теб - погледни...
Разбери... че без тебе не мога...
... и после пак при нея върви...


На Стоян - 22/06/07

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петето Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Съкровена изповед, излизаща направо от душата!!!
    Мила моя, очевАдно е, че ТОЙ не заслужава и ред да напишеш за него....!
    Не скърби - очаква те Голямата Любов!!!
    Усмивка!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...