30 may 2018, 23:37

Жалки

  Poesía
1.1K 1 3

Бледнее правотата, губи смисъл

и земна твърд пропада под краката.  

Подхлъзване на лед в чужда мисъл 

в синджирна брънка скъсана халката. 

 

Пришити добрини с конец изкуствен.

Накъсани надежди. Захабени

фалшиви строфи. Лицемерни чувства 

в малки хора, жалки, озлобени.

 

Изгубили на погледа броката, 

дълбаят рани в неприкрити свади. 

Единствен Бог, щом хване им ръката, 

всемилостив от пъкъла ги вади.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Божкова Todos los derechos reservados

30.05.2018год.

МаЖор 

Comentarios

Comentarios

  • Без коментар. Излишен е.
  • Благодаря 🌷!
    Твърде много се озлоби светът...
    Боли ме да гледам, как хората забравят, че животът е един миг и го рушат със злоба и негативи. Как не ни учат в училище на щастие?
  • Добре, че и Бог е тук, за да вади лицемерите от ада! Иначе, твърде сгъстена , нагнетена черна емоция! Смазва! Поздрав и прекрасен ден желая!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...