МаЖор (Мария Божкова)
93 90
30 мая 2018 г., 23:37

Жалки 

  Поэзия
732 1 3

Бледнее правотата, губи смисъл

и земна твърд пропада под краката.  

Подхлъзване на лед в чужда мисъл 

в синджирна брънка скъсана халката. 

 

Пришити добрини с конец изкуствен.

Накъсани надежди. Захабени

фалшиви строфи. Лицемерни чувства 

в малки хора, жалки, озлобени.

 

Изгубили на погледа броката, 

дълбаят рани в неприкрити свади. 

Единствен Бог, щом хване им ръката, 

всемилостив от пъкъла ги вади.

 

© Мария Божкова Все права защищены

30.05.2018год.

МаЖор 

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Без коментар. Излишен е.
  • Благодаря 🌷!
    Твърде много се озлоби светът...
    Боли ме да гледам, как хората забравят, че животът е един миг и го рушат със злоба и негативи. Как не ни учат в училище на щастие?
  • Добре, че и Бог е тук, за да вади лицемерите от ада! Иначе, твърде сгъстена , нагнетена черна емоция! Смазва! Поздрав и прекрасен ден желая!
Предложения
: ??:??