Жарава
Жарава
Защото нямам цвете във косите
и с хубост дивна аз не съм орисана ,
по мене тайничко не са въздишали ,
и стих за мене никой не е писал.
Пребродих самодивските поляни -
от тях да взема китка ненаричана ,
със нея да лекувам мъжки рани
и да гадая кой ще я поиска.
Догдето във потайната дъбрава
незнаен момък разтуптя гърдите ми ,
а птиците замлъкнали в забрава
побързаха да литнат към звездите...
Ти , който палиш тъй - кръвта ми лудо
та с цвят на ружа пламва ми лицето ,
за тебе цели нощи аз съм будна -
ела и ми грабни сърцето !
Макар , че нямам цвете във косите
и с хубост дивна аз не съм орисана ,
вземи жарта , стаена във очите ми ,
като във приказка за нас написана!
Таня Ив. Матеева
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Таня Ив Todos los derechos reservados
