Жарава

Poesía

788 0 1

Жарава

Жарава с красотата си ме удивлява,

дирята ù по нозете ми остава,

буйни пламъци ме греят,

момински страсти около нея се реят,

дъга от светлина преминава,

сърцето ми магията пресътворява!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Дисидента (Владимир Христов)

Понеже още пожарникар го раздавам
момински страсти погасявам.
Та ако пак този пламък те нагрее
и имаш нужда някой да те полее
извикай ме аз ще го направя
в нормална температура ще те оставя.

2012-02-28T20:12:26+02:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0