Жарава
869
0
1
Като жарава в мрака.
Като неизбежна карма.
Загледани сме с теб един във друг.
И никой никого не чака.
Изгубва се във тишината
всеки звук.
Като дете в гората
лутам се във кръговрата.
Отново сам със себе си оставам тук.
Потъваме в отблясъците на луната.
И образуваме с телата си
перфектен кръг.
Като следа в следата.
Като скрита дарба.
Със теб отплуваме завинаги отвъд.
И никой нам не ще повярва,
когато мине тихо
по утъпкания вече път.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Константин Дренски Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
