13 июн. 2023 г., 01:50

Жарава 

  Поэзия
430 0 2

Като жарава в мрака.
Като неизбежна карма.
Загледани сме с теб един във друг.
И никой никого не чака.
Изгубва се във тишината
                всеки звук.
                
Като дете в гората
лутам се във кръговрата.
Отново сам със себе си оставам тук.
Потъваме в отблясъците на луната.
И образуваме с телата си
                перфектен кръг.
                
Като следа в следата.
Като скрита дарба.
Със теб отплуваме завинаги отвъд.
И никой нам не ще повярва,
когато мине тихо 
                по утъпкания вече път.
 
 

© Константин Дренски Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??