29 jun 2007, 10:17

ЖЕГА

  Poesía
854 0 6
                                              ЖЕГА

                                 И тази нощ сънят ми си отиде,
                                 от жегата навярно се бои.
                                 Клепачите набъбват в усилие
                                 и няма как да не ги боли.

                                 Очите тъмното пронизват,
                                  в мрачината синьото блести.
                                 Наболи, сълзите пробуждат
                                  заспали от години страсти.
              
                                 Дали дошли са като гости,
                                 в жегата с вода да ги полея?                                     
                                 Не стъпвай, мили, на пръсти -
                                 благодаря ти, че ме изтърпя.
   

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Олга Христова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...