Jun 29, 2007, 10:17 AM

ЖЕГА

  Poetry
852 0 6
                                              ЖЕГА

                                 И тази нощ сънят ми си отиде,
                                 от жегата навярно се бои.
                                 Клепачите набъбват в усилие
                                 и няма как да не ги боли.

                                 Очите тъмното пронизват,
                                  в мрачината синьото блести.
                                 Наболи, сълзите пробуждат
                                  заспали от години страсти.
              
                                 Дали дошли са като гости,
                                 в жегата с вода да ги полея?                                     
                                 Не стъпвай, мили, на пръсти -
                                 благодаря ти, че ме изтърпя.
   

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Олга Христова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...