29 июн. 2007 г., 10:17

ЖЕГА

855 0 6
                                              ЖЕГА

                                 И тази нощ сънят ми си отиде,
                                 от жегата навярно се бои.
                                 Клепачите набъбват в усилие
                                 и няма как да не ги боли.

                                 Очите тъмното пронизват,
                                  в мрачината синьото блести.
                                 Наболи, сълзите пробуждат
                                  заспали от години страсти.
              
                                 Дали дошли са като гости,
                                 в жегата с вода да ги полея?                                     
                                 Не стъпвай, мили, на пръсти -
                                 благодаря ти, че ме изтърпя.
   

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Олга Христова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...