Жега

Вървя из пътеки трънливи

и нещо изгубено търся,

от двете страни обгръщат ме ниви,

напомнящи лятната суша.

Вървя из пътеки,

забравили що е вода.

Вървя. Атакува ме жега,

безпомощна съм и сама.

Ходя из умираща трева

с цвят на пирони ръждиви,

стъпвам по сламена земя

с растителност унила.

Скитам без посока,

изгубила своя път,

слънцето пече жестоко,

търся сенчест кът.

Но житните класове

превзеха моя хоризонт,

а огнените бесове

жадуват мор.

На кръстопът съм,

с пресъхнали уста,

в умиращ сън

жадувам сянка и вода.

Вървя едва,

вървя, но къде отивам?

Какво търся забравих

и не ми останаха сили.