10 авг. 2011 г., 09:55

Жега

712 0 0

Вървя из пътеки трънливи

и нещо изгубено търся,

от двете страни обгръщат ме ниви,

напомнящи лятната суша.

 

Вървя из пътеки,

забравили що е вода.

Вървя. Атакува ме жега,

безпомощна съм и сама.

 

Ходя из умираща трева

с цвят на пирони ръждиви,

стъпвам по сламена земя

с растителност унила.

 

Скитам без посока,

изгубила своя път,

слънцето пече жестоко,

търся сенчест кът.

 

Но житните класове

превзеха моя хоризонт,

а огнените бесове

жадуват мор.

 

На кръстопът съм,

с пресъхнали уста,

в умиращ сън

жадувам сянка и вода.

 

Вървя едва,

вървя, но къде отивам?

Какво търся забравих

и не ми останаха сили.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Богдана Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...